За никого не плаках.
Никога за тях.
Тъжно се усмихвах,
после продължавах.
Да лъжеш любовта е грях.
Всичките забравих.
Сякаш никога до мен не са били.
Мечтите бързо си преправих.
И не повярвах колко ги боли.
И ми се иска някога да кажа
че и в тебе влюбена не бях.
Но истината няма да накажа.
Не беше никога един от тях.
Паулу Коелю: Победителят е сам
-
"Новият роман на автора на „Алхимикът” носи всички елементи на трилъра, но
всъщност е проникновен портрет на човечеството днес, тласкано от желанието
за с...
Преди 15 години
0 коментара:
Публикуване на коментар