Life is a rollercoaster

Реших да напиша нещата, които искам да направя и след една година да ги прочета (ако дотогава дори и аз не съм спряла да посещавам тоя блог:P). Ta:
1. Ще търся истинските неща. Не искам просто приятели, просто забавни моменти, просто слънчеви дни. Искам искрени усмивки, смях от сърце и слънце, което да нося в себе си всеки ден.
2. Знам, че красотата е навсякъде. Дъждът е красив колкото слънцето. Няма да го забравям и ще покажа и на някой друг, поне един човек, колко красив е светът.
3. Ще направя нещо, което да направи близките ми хора щастливи(ако мога ще направя нещо и за всички останали). Ще им рисувам усмивчици, ще ги разсмивам, ще им посветя нещо или просто ще бъда там, когато имат нужда от мен.
4. Ще казвам на хората, че ги обичам, само ако съм сигурна, че това никога няма да се промени. Ще правя комплимент, само ако е от сърце. Ще позволя на всеки, който иска, да види в това сърце, но знам, че не всеки ще може. Надявам се поне един да успее.
5. Ще правя грешки. Причината - вече я казах в едно минало стихотворение 'над грешките изгражда всеки рая свой'
6. Да събера любимите си стихотворения и да ги подаря на майка ми. Тя разбра, че пиша, едва когато получих подобен подарък от най-добрия ми приятел.. доста глупаво от моя страна да се разкривам пред всички, но не и пред нея:( , имам нужда да поправя това.
7. Да изсвиря нещо пред хора (и изпея, hopefully).. това прозвуча малко аутсайдерски :Д .. истината е, че просто се притеснявам, а съм си обещала да се изправям пред страховете си (и тук имам предвид повече хора :П )
8. Да замина далеч от всичко, което познавам, поне за малко. Вероятно ще се чувствам като онези мишлета, пуснати отгоре в заплетен лабиринт, без да знаят как да намерят изхода.. но вярвам, че това ще ме направи по-силен човек, а и много повече. А може би насред всичко непознато ще се опитам да запазя единственото познато-себе си.

Това се сещам засега, но може да допълвам. А, също така искам да продължа да уча, работя, които са изключително важни неща, но не най-важните. Защото в края на деня те избледняват и се опитвам да заспя с мисълта за любим човек или приятел или спомена за нечий смях. И защото всички тези неща са постижими и зависят от нас, но всеки ден, в който отваряме очи и можем да се усмихнем на света, ни е подарен от някой друг... и ние трябва да оценяваме жеста :)