Знаеш ли какво е да обичаш, да си влюбен,
света да виждаш отразен във нечий очи..
да чувстваш, че сънуваш ги, докато си буден,
във ден без тях да се разбиват хиляди мечти..
Знаеш ли какво е да си луд и неразумен,
да те преследва нечия усмивка и насън,
без нея да си вечно празен и изгубен,
заради нея да изгрява слънцето навън.
А знаеш ли какво е да се будиш
щастлив безкрайно, но за миг..
да бързаш незабавно да погубиш
съня красив, жив само в този стих.
Кратък миг, но сякаш всичко промени..
Просто те погледнах, ти не се смути..
Знай, че с дръзкия си поглед ме плени,
смел, но топъл, пълен със мечти.
Неволно ме докосна, сякаш на шега,
и засмя се ти, а аз без малко онемях,
Не пролича, гледах те аз също смело,
тръпката прикрих, но било е неумело.
Защото зная,че отново ще те видя,
без да пробвам нещо да прикрия,
ще се докоснем, този път нарочно,
нима да бъдеш влюбен е порочно?
Пристъпваш бавно, плахо се усмихваш,
но блясък вижда се в кафевите очи..
Приятелко, това ли е което искаш?
Блясък от сълзи там вечно да личи?
Не казвай пак, че вечно ще обичаш,
знаеш, аз не вярвам вече в любовта..
Не казвай, мразя като се заричаш,
че няма нищо друго важно на света..
Мислиш, че предателите все печелят,
че предадена си и че пак ще страдаш..
но нима те имат с кого да споделят,
и нима не знаят, че по-силен си, щом падаш..
Не ти ли липсва? Колко весели бяхме,
Сега шега да кажа аз не смея..
Още помня как бегрижно си мечтахме,
Иска ми се пак да те разсмея!
Напомни ми как говореше ми нежно,
Напомни ми как убиваше гнева..
Припомни ми, щеше ли да ме обичаш вечно?
Припомни ми, ти ли се сбогува пръв?
Покажи ми как отново да се вричам,
научи усмивката съня ми пак да сгрява...
Мислиш ли, че още те обичам?
Знаеш ли, че всеки спомен просълзява?
