Dear friend..

Пристъпваш бавно, плахо се усмихваш,
но блясък вижда се в кафевите очи..
Приятелко, това ли е което искаш?
Блясък от сълзи там вечно да личи?

Не казвай пак, че вечно ще обичаш,
знаеш, аз не вярвам вече в любовта..
Не казвай, мразя като се заричаш,
че няма нищо друго важно на света..

Мислиш, че предателите все печелят,
че предадена си и че пак ще страдаш..
но нима те имат с кого да споделят,
и нима не знаят, че по-силен си, щом падаш..

Не ти ли липсва? Колко весели бяхме,
Сега шега да кажа аз не смея..
Още помня как бегрижно си мечтахме,
Иска ми се пак да те разсмея!

2 коментара:



Анонимен каза...

Mnogo mnogo blagodarq!!! :)

drinchev каза...

;-) edno ot nai-dobrite

Публикуване на коментар