Пристъпваш бавно, плахо се усмихваш,
но блясък вижда се в кафевите очи..
Приятелко, това ли е което искаш?
Блясък от сълзи там вечно да личи?
Не казвай пак, че вечно ще обичаш,
знаеш, аз не вярвам вече в любовта..
Не казвай, мразя като се заричаш,
че няма нищо друго важно на света..
Мислиш, че предателите все печелят,
че предадена си и че пак ще страдаш..
но нима те имат с кого да споделят,
и нима не знаят, че по-силен си, щом падаш..
Не ти ли липсва? Колко весели бяхме,
Сега шега да кажа аз не смея..
Още помня как бегрижно си мечтахме,
Иска ми се пак да те разсмея!
-
2 коментара:
Mnogo mnogo blagodarq!!! :)
;-) edno ot nai-dobrite
Публикуване на коментар