Пристъпваш бавно, плахо се усмихваш,
но блясък вижда се в кафевите очи..
Приятелко, това ли е което искаш?
Блясък от сълзи там вечно да личи?
Не казвай пак, че вечно ще обичаш,
знаеш, аз не вярвам вече в любовта..
Не казвай, мразя като се заричаш,
че няма нищо друго важно на света..
Мислиш, че предателите все печелят,
че предадена си и че пак ще страдаш..
но нима те имат с кого да споделят,
и нима не знаят, че по-силен си, щом падаш..
Не ти ли липсва? Колко весели бяхме,
Сега шега да кажа аз не смея..
Още помня как бегрижно си мечтахме,
Иска ми се пак да те разсмея!
Паулу Коелю: Победителят е сам
-
"Новият роман на автора на „Алхимикът” носи всички елементи на трилъра, но
всъщност е проникновен портрет на човечеството днес, тласкано от желанието
за с...
Преди 15 години
2 коментара:
Mnogo mnogo blagodarq!!! :)
;-) edno ot nai-dobrite
Публикуване на коментар