Кратък миг, но сякаш всичко промени..
Просто те погледнах, ти не се смути..
Знай, че с дръзкия си поглед ме плени,
смел, но топъл, пълен със мечти.
Неволно ме докосна, сякаш на шега,
и засмя се ти, а аз без малко онемях,
Не пролича, гледах те аз също смело,
тръпката прикрих, но било е неумело.
Защото зная,че отново ще те видя,
без да пробвам нещо да прикрия,
ще се докоснем, този път нарочно,
нима да бъдеш влюбен е порочно?
Паулу Коелю: Победителят е сам
-
"Новият роман на автора на „Алхимикът” носи всички елементи на трилъра, но
всъщност е проникновен портрет на човечеството днес, тласкано от желанието
за с...
Преди 15 години
0 коментара:
Публикуване на коментар