Life is a rollercoaster

Един спомен за него винаги ще остане. Спомням си как ме гледаше, когато беше влюбен в мен. Гледаше в очите ми и виждаше в душата ми. Като през кристално чиста стъклена витрина.. И беше единственият, който можеше да я види...Единственият, от когото тя не се страхуваше. Беше дръпнала всички завеси и седеше разголена и влюбена.. засмяна и опряла пръсти върху витрината, където бяха отпечатани неговите. От известно време се питам какво ли е да гледаш човека, с който искаш да прекараш живота си.. Веднъж май ме погледна така.. Но душата не се зарадва. След всяка лъжа тя беше спускала по една завеса зад стъклената витрина и стоеше свита в един ъгъл... В началото беше лесно, този поглед беше достатъчен, той я гледаше право в очите, а погледът казваше повече от думите.. После бяха думите.. много думи, все безсмислени, защото в погледа вече я нямаше любовта и думите бяха безсилни. После дойдоха и лъжите.. те искаха да строшат витрината и да пленят душата. Но душата може да обича, само когато е свободна и когато се разкрие сама. Окованата душа само страда и лъже себе си, за да я боли по-малко. Но тази душа беше силна..тя се заключи, дръпна всички щори и пердета, намери един безопасен ъгъл и се сви там. И когато един ден видя отново този поглед, тя не му повярва. Споменът е ясен, може би погледът е казвал истината, но душата никога повече не му отговори и не се показа пред него.
Сега душата седи строго облечена, гледайки света зад кристално излъсканата витрина с високо вдигната глава. Няма отпечатъци по стъклото..нито нейни, нито негови. Тя не се крие, целият свят може да я види, но вече никой не може да опре пръсти на стъклото, вече никой не може да я докосне...вече никой не може да я нарани. Тя гледо смело и решително.. вече никой не може да я нарани...Тя не се крие...Тя вече е празна.

Толкова е лесно да обичаш,
и толкова жестока любовта,
макар и жертва, пак да тичаш
и да преследваш сам стръвта..

Толкова е лесно да прегърнеш,
но трудно е след това да се сдържиш,
ответна ласка ако не получиш,
пак да се усмихнеш, вместо натъжиш.

И толкова е лесно да излъжеш,
но как самият ти лъжата да простиш?
Ако си честният, но все ти губиш,
би ли мамил, за да победиш?