Life is a rollercoaster

Любовта ни пречи да виждаме жестокостта. Любовта също така ни кара да виждаме величие в посредствеността, и красота, където има само жестокост. Само ако можехме да видим всяко от тях ясно...Орелът умъртвява жертвата с ноктите си.. Орелът и орлицата не се разделят цял живот.. Орелът носи величието в красотата на полета си.. Но орелът е жесток, за да оцелее. Орелът иска да избере най-добрия партньор, защото прави този избор само веднъж. Орелът винаги излъчва величие, защото не го свързва със жестокостта или любовта. Полетът му винаги е красив, защото той лети, сякаш е господар на небето.
Ние цял живот бягаме от жестокостта, търсим истинската любов, бягаме от посредствеността, търсим красотата. И накрая избираме това, което ги съчетава.
Орелът избира жертвата, избира 'завинаги', избира небето, избира свободата.. Той знае, че няма жестока любов или посредствено величие.

Оставихме огромна част от живота ни в миналото. Години, през които си станахме най-близки или пък не опознахме достатъчно хората, с които изживяхме една мечта. Години, през които правехме всичко един за друг или не винаги успявахме да си помагаме достатъчно. Години, през които се научихме не само да преследваме мечтите си, но и да бъдем достойни за тях. И всичко това направихме заедно. Розовата сграда ще си остане същата, но вече ще ни изглежда чужда, както най-препълнена сграда е празна, ако вътре не са хората, които обичаме. Не успяхме да разберем стремежите и мечтите на всеки, но един поглед или усмивка можеха да кажат много повече от това. Научихме, че винаги ще има някой до теб, който да споделя хубавите и лошите моменти, както и ние споделяхме нашите успехи и неуспехи през тези години. И макар че извървяхме този път заедно, през това време всеки от нас намери своя собствен. Всеки остави част от себе си в другите, коренно различна от всички останали. И вероятно всеки от нас може да напише всеобятна биография на всеки, оставил в нас своя отпечатък, но не с техните успехи и цели, а за тяхната същност и дела. И вероятно сме по-богати от всякога, събрали в себе си част от толкова много хора, или по-скоро личности.
Ще се обръщаме назад с усмивка, защото няма да има защо да съжаляваме. Дори в трудните моменти, дори когато някой се опитваше да ни каже, че грешим, ние вярвахме, че сме прави. И бяхме готови да се борим за това. Посрещахме несправедливостите заедно и заедно се борихме срещу тях. Ако трябва да кажа кое е най-важното, което научихме, за мен това е стремежът да сме честни и да очакваме това от другите, да сме справедливи и да очакваме това и от другите, да помагаме и да очакваме това от другите...Научихме се да бъдем достойни за живота.. и да очакваме това и от другите.
Но независимо дали другите оправдаят очакванията ни, това, което ние научихме, ще остане за цял живот.

We have only one life, only one chance, but many ways to make a difference and to put our mark on the world.
Some of us heal with their love, some touch with their art, some motivate with their spirit, some infect with their passion.
Most of us know true love, most of us cherish true beauty, most of us appreciate true kindness.
But all of us know somebody who changed their life. That somebody gave them true love or showed them true kindness or touched their true soul or made them remember their true passion for life.
Everyone of us could be that somebody for someone else.
Make a difference.

Sometimes it's very hard to realize what really matters. Recently I found the easiest way to find out. We just have to start from the end..If we imagine several things, we want to be remembered with, several things people would say about us, several things left if we suddenly go away.. then we would know what truly matters, we would know OUR several things. And then comes the moment, when we realize that our plans would probably have nothing to do with our dreams.
I woke up today, knowing exactly what I want to do and what really matters to me. I thought about it and my eyes filled with tears. I remembered what it's like to dream and to believe in your dreams.. Indeed, they come true and this is absolutely normal, as all the other things we have planned come true, because we go after them and work hard to get them. And the dreams.. we barely remember.. and we're used to saying 'dreams never come true' and we always find the understanding looks and silent consent of the others. But it would be nice if, when somebody says 'it sounds like a fairytale', there is somebody else replying 'what's wrong with the fairytales?'. :)
And if I lose the bravery to make my dreams come true for a moment, I would remember this:
"Somebody once told me, there's nothing wrong with the fairytales..I love fairytales, they always have a happy end".
Are you ready for your fairytale? :)

Just play C sharp,
it's like you hear me laughing,
and every E's so sad,
can almost make me cry..
Your whisper's like a G flat,
please hit it one more time

Just play to me,
and I will take my chords off,
so only single notes are left..

You see now etched on fragile staff
the simple music of my heart.

When you stop playing for a while,
let my silence grab your smile,

'Coz when the music stops,
your inner song I'd like to hear..
come closer, leave the notes,
and we would play by ear :)

P.S. staff - петолиние :D

Реших да напиша нещата, които искам да направя и след една година да ги прочета (ако дотогава дори и аз не съм спряла да посещавам тоя блог:P). Ta:
1. Ще търся истинските неща. Не искам просто приятели, просто забавни моменти, просто слънчеви дни. Искам искрени усмивки, смях от сърце и слънце, което да нося в себе си всеки ден.
2. Знам, че красотата е навсякъде. Дъждът е красив колкото слънцето. Няма да го забравям и ще покажа и на някой друг, поне един човек, колко красив е светът.
3. Ще направя нещо, което да направи близките ми хора щастливи(ако мога ще направя нещо и за всички останали). Ще им рисувам усмивчици, ще ги разсмивам, ще им посветя нещо или просто ще бъда там, когато имат нужда от мен.
4. Ще казвам на хората, че ги обичам, само ако съм сигурна, че това никога няма да се промени. Ще правя комплимент, само ако е от сърце. Ще позволя на всеки, който иска, да види в това сърце, но знам, че не всеки ще може. Надявам се поне един да успее.
5. Ще правя грешки. Причината - вече я казах в едно минало стихотворение 'над грешките изгражда всеки рая свой'
6. Да събера любимите си стихотворения и да ги подаря на майка ми. Тя разбра, че пиша, едва когато получих подобен подарък от най-добрия ми приятел.. доста глупаво от моя страна да се разкривам пред всички, но не и пред нея:( , имам нужда да поправя това.
7. Да изсвиря нещо пред хора (и изпея, hopefully).. това прозвуча малко аутсайдерски :Д .. истината е, че просто се притеснявам, а съм си обещала да се изправям пред страховете си (и тук имам предвид повече хора :П )
8. Да замина далеч от всичко, което познавам, поне за малко. Вероятно ще се чувствам като онези мишлета, пуснати отгоре в заплетен лабиринт, без да знаят как да намерят изхода.. но вярвам, че това ще ме направи по-силен човек, а и много повече. А може би насред всичко непознато ще се опитам да запазя единственото познато-себе си.

Това се сещам засега, но може да допълвам. А, също така искам да продължа да уча, работя, които са изключително важни неща, но не най-важните. Защото в края на деня те избледняват и се опитвам да заспя с мисълта за любим човек или приятел или спомена за нечий смях. И защото всички тези неща са постижими и зависят от нас, но всеки ден, в който отваряме очи и можем да се усмихнем на света, ни е подарен от някой друг... и ние трябва да оценяваме жеста :)

Всяка малка красота ме просълзява,
от всяка чужда рана ме боли,
Няма да се променя, обичай ме такава,
сълзите не забелязвай и не ме вини.

Не се разкривам никога изцяло,
но не се отказвай да се доближиш.
Дори когато черно с бяло се е сляло,
опитай вместо мене да ги различиш.

Бъди до мен каквото и да става,
И каквато и да съм...обичай ме такава.

Emotions sheltered in a smile
Eyes teared with beautiful regret
Excuses gathered in a pile
Love.. put on senseless bet.

My feet obey the daily pattern
My mind is looking for escape..
My hands have never been so stubborn,
intangible would not reshape!

Calm now and in a second restless,
uneasy soul would not be tamed..
So strong and in a minute helpless,
Proudness wouldn't stay ashamed.

За никого не плаках.
Никога за тях.
Тъжно се усмихвах,
после продължавах.
Да лъжеш любовта е грях.

Всичките забравих.
Сякаш никога до мен не са били.
Мечтите бързо си преправих.
И не повярвах колко ги боли.

И ми се иска някога да кажа
че и в тебе влюбена не бях.
Но истината няма да накажа.
Не беше никога един от тях.

I'll close my eyes and feel how time will slowly pass
some pain may find its way beside the smile
I'll breathe in silence, blur the shining glass
see the image of my day of trial..

First burning pain and then the silence..
All slowing down in magical relief.
Remember love, forgive the violence,
Relaxing body, beautiful and stiff.

I'm pressing eyes to make them close again..
Was all a dream..feels like I'm still obsessed..
Sense my hand burning, like still back then
A nightmare? Or some feelings unconfessed?

Силна съм, харесва ми да оцелявам,
боря се, но знам, ще победя,
Нагоре, без да се обръщам, продължавам,
трудно ще е, няма да се уморя.

Мразя чуждата тъга, затова прощавам,
мразя сълзите, затова се смея с глас.
Обичам на късмета да не се надявам,
обичам да не слушам слабото си 'аз'.

Красота ще сътворя, живота ще създавам,
Другите ако зарадвам, ще съм и герой,
Смисъл няма да осъждам и да назидавам,
Над грешките изгражда всеки рая свой.

Whenever you feel sad, I'd smile for you,
and hope you'll be infected from my joy,
Deeper may be hurting more than you do,
but your happiness..nobody can destroy!

For you, my friend, I'd whisper softly,
won't raise my voice so you sleep calm,
For it is you who takes away my lonely,
and remind me where I'm starting from.

I'll give you all, even when you ask for nothing..
Cause that is what the friends are for.
I will remind you how beautiful this life is,
And if you're feeling lost... I would unlock for you a secret door.

Love you.