Оставихме огромна част от живота ни в миналото. Години, през които си станахме най-близки или пък не опознахме достатъчно хората, с които изживяхме една мечта. Години, през които правехме всичко един за друг или не винаги успявахме да си помагаме достатъчно. Години, през които се научихме не само да преследваме мечтите си, но и да бъдем достойни за тях. И всичко това направихме заедно. Розовата сграда ще си остане същата, но вече ще ни изглежда чужда, както най-препълнена сграда е празна, ако вътре не са хората, които обичаме. Не успяхме да разберем стремежите и мечтите на всеки, но един поглед или усмивка можеха да кажат много повече от това. Научихме, че винаги ще има някой до теб, който да споделя хубавите и лошите моменти, както и ние споделяхме нашите успехи и неуспехи през тези години. И макар че извървяхме този път заедно, през това време всеки от нас намери своя собствен. Всеки остави част от себе си в другите, коренно различна от всички останали. И вероятно всеки от нас може да напише всеобятна биография на всеки, оставил в нас своя отпечатък, но не с техните успехи и цели, а за тяхната същност и дела. И вероятно сме по-богати от всякога, събрали в себе си част от толкова много хора, или по-скоро личности.
Ще се обръщаме назад с усмивка, защото няма да има защо да съжаляваме. Дори в трудните моменти, дори когато някой се опитваше да ни каже, че грешим, ние вярвахме, че сме прави. И бяхме готови да се борим за това. Посрещахме несправедливостите заедно и заедно се борихме срещу тях. Ако трябва да кажа кое е най-важното, което научихме, за мен това е стремежът да сме честни и да очакваме това от другите, да сме справедливи и да очакваме това и от другите, да помагаме и да очакваме това от другите...Научихме се да бъдем достойни за живота.. и да очакваме това и от другите.
Но независимо дали другите оправдаят очакванията ни, това, което ние научихме, ще остане за цял живот.
