Life is a rollercoaster

Sometimes it's very hard to realize what really matters. Recently I found the easiest way to find out. We just have to start from the end..If we imagine several things, we want to be remembered with, several things people would say about us, several things left if we suddenly go away.. then we would know what truly matters, we would know OUR several things. And then comes the moment, when we realize that our plans would probably have nothing to do with our dreams.
I woke up today, knowing exactly what I want to do and what really matters to me. I thought about it and my eyes filled with tears. I remembered what it's like to dream and to believe in your dreams.. Indeed, they come true and this is absolutely normal, as all the other things we have planned come true, because we go after them and work hard to get them. And the dreams.. we barely remember.. and we're used to saying 'dreams never come true' and we always find the understanding looks and silent consent of the others. But it would be nice if, when somebody says 'it sounds like a fairytale', there is somebody else replying 'what's wrong with the fairytales?'. :)
And if I lose the bravery to make my dreams come true for a moment, I would remember this:
"Somebody once told me, there's nothing wrong with the fairytales..I love fairytales, they always have a happy end".
Are you ready for your fairytale? :)

Just play C sharp,
it's like you hear me laughing,
and every E's so sad,
can almost make me cry..
Your whisper's like a G flat,
please hit it one more time

Just play to me,
and I will take my chords off,
so only single notes are left..

You see now etched on fragile staff
the simple music of my heart.

When you stop playing for a while,
let my silence grab your smile,

'Coz when the music stops,
your inner song I'd like to hear..
come closer, leave the notes,
and we would play by ear :)

P.S. staff - петолиние :D

Реших да напиша нещата, които искам да направя и след една година да ги прочета (ако дотогава дори и аз не съм спряла да посещавам тоя блог:P). Ta:
1. Ще търся истинските неща. Не искам просто приятели, просто забавни моменти, просто слънчеви дни. Искам искрени усмивки, смях от сърце и слънце, което да нося в себе си всеки ден.
2. Знам, че красотата е навсякъде. Дъждът е красив колкото слънцето. Няма да го забравям и ще покажа и на някой друг, поне един човек, колко красив е светът.
3. Ще направя нещо, което да направи близките ми хора щастливи(ако мога ще направя нещо и за всички останали). Ще им рисувам усмивчици, ще ги разсмивам, ще им посветя нещо или просто ще бъда там, когато имат нужда от мен.
4. Ще казвам на хората, че ги обичам, само ако съм сигурна, че това никога няма да се промени. Ще правя комплимент, само ако е от сърце. Ще позволя на всеки, който иска, да види в това сърце, но знам, че не всеки ще може. Надявам се поне един да успее.
5. Ще правя грешки. Причината - вече я казах в едно минало стихотворение 'над грешките изгражда всеки рая свой'
6. Да събера любимите си стихотворения и да ги подаря на майка ми. Тя разбра, че пиша, едва когато получих подобен подарък от най-добрия ми приятел.. доста глупаво от моя страна да се разкривам пред всички, но не и пред нея:( , имам нужда да поправя това.
7. Да изсвиря нещо пред хора (и изпея, hopefully).. това прозвуча малко аутсайдерски :Д .. истината е, че просто се притеснявам, а съм си обещала да се изправям пред страховете си (и тук имам предвид повече хора :П )
8. Да замина далеч от всичко, което познавам, поне за малко. Вероятно ще се чувствам като онези мишлета, пуснати отгоре в заплетен лабиринт, без да знаят как да намерят изхода.. но вярвам, че това ще ме направи по-силен човек, а и много повече. А може би насред всичко непознато ще се опитам да запазя единственото познато-себе си.

Това се сещам засега, но може да допълвам. А, също така искам да продължа да уча, работя, които са изключително важни неща, но не най-важните. Защото в края на деня те избледняват и се опитвам да заспя с мисълта за любим човек или приятел или спомена за нечий смях. И защото всички тези неща са постижими и зависят от нас, но всеки ден, в който отваряме очи и можем да се усмихнем на света, ни е подарен от някой друг... и ние трябва да оценяваме жеста :)

Всяка малка красота ме просълзява,
от всяка чужда рана ме боли,
Няма да се променя, обичай ме такава,
сълзите не забелязвай и не ме вини.

Не се разкривам никога изцяло,
но не се отказвай да се доближиш.
Дори когато черно с бяло се е сляло,
опитай вместо мене да ги различиш.

Бъди до мен каквото и да става,
И каквато и да съм...обичай ме такава.