Life is a rollercoaster

Любовта ни пречи да виждаме жестокостта. Любовта също така ни кара да виждаме величие в посредствеността, и красота, където има само жестокост. Само ако можехме да видим всяко от тях ясно...Орелът умъртвява жертвата с ноктите си.. Орелът и орлицата не се разделят цял живот.. Орелът носи величието в красотата на полета си.. Но орелът е жесток, за да оцелее. Орелът иска да избере най-добрия партньор, защото прави този избор само веднъж. Орелът винаги излъчва величие, защото не го свързва със жестокостта или любовта. Полетът му винаги е красив, защото той лети, сякаш е господар на небето.
Ние цял живот бягаме от жестокостта, търсим истинската любов, бягаме от посредствеността, търсим красотата. И накрая избираме това, което ги съчетава.
Орелът избира жертвата, избира 'завинаги', избира небето, избира свободата.. Той знае, че няма жестока любов или посредствено величие.

Оставихме огромна част от живота ни в миналото. Години, през които си станахме най-близки или пък не опознахме достатъчно хората, с които изживяхме една мечта. Години, през които правехме всичко един за друг или не винаги успявахме да си помагаме достатъчно. Години, през които се научихме не само да преследваме мечтите си, но и да бъдем достойни за тях. И всичко това направихме заедно. Розовата сграда ще си остане същата, но вече ще ни изглежда чужда, както най-препълнена сграда е празна, ако вътре не са хората, които обичаме. Не успяхме да разберем стремежите и мечтите на всеки, но един поглед или усмивка можеха да кажат много повече от това. Научихме, че винаги ще има някой до теб, който да споделя хубавите и лошите моменти, както и ние споделяхме нашите успехи и неуспехи през тези години. И макар че извървяхме този път заедно, през това време всеки от нас намери своя собствен. Всеки остави част от себе си в другите, коренно различна от всички останали. И вероятно всеки от нас може да напише всеобятна биография на всеки, оставил в нас своя отпечатък, но не с техните успехи и цели, а за тяхната същност и дела. И вероятно сме по-богати от всякога, събрали в себе си част от толкова много хора, или по-скоро личности.
Ще се обръщаме назад с усмивка, защото няма да има защо да съжаляваме. Дори в трудните моменти, дори когато някой се опитваше да ни каже, че грешим, ние вярвахме, че сме прави. И бяхме готови да се борим за това. Посрещахме несправедливостите заедно и заедно се борихме срещу тях. Ако трябва да кажа кое е най-важното, което научихме, за мен това е стремежът да сме честни и да очакваме това от другите, да сме справедливи и да очакваме това и от другите, да помагаме и да очакваме това от другите...Научихме се да бъдем достойни за живота.. и да очакваме това и от другите.
Но независимо дали другите оправдаят очакванията ни, това, което ние научихме, ще остане за цял живот.

We have only one life, only one chance, but many ways to make a difference and to put our mark on the world.
Some of us heal with their love, some touch with their art, some motivate with their spirit, some infect with their passion.
Most of us know true love, most of us cherish true beauty, most of us appreciate true kindness.
But all of us know somebody who changed their life. That somebody gave them true love or showed them true kindness or touched their true soul or made them remember their true passion for life.
Everyone of us could be that somebody for someone else.
Make a difference.

Sometimes it's very hard to realize what really matters. Recently I found the easiest way to find out. We just have to start from the end..If we imagine several things, we want to be remembered with, several things people would say about us, several things left if we suddenly go away.. then we would know what truly matters, we would know OUR several things. And then comes the moment, when we realize that our plans would probably have nothing to do with our dreams.
I woke up today, knowing exactly what I want to do and what really matters to me. I thought about it and my eyes filled with tears. I remembered what it's like to dream and to believe in your dreams.. Indeed, they come true and this is absolutely normal, as all the other things we have planned come true, because we go after them and work hard to get them. And the dreams.. we barely remember.. and we're used to saying 'dreams never come true' and we always find the understanding looks and silent consent of the others. But it would be nice if, when somebody says 'it sounds like a fairytale', there is somebody else replying 'what's wrong with the fairytales?'. :)
And if I lose the bravery to make my dreams come true for a moment, I would remember this:
"Somebody once told me, there's nothing wrong with the fairytales..I love fairytales, they always have a happy end".
Are you ready for your fairytale? :)

Just play C sharp,
it's like you hear me laughing,
and every E's so sad,
can almost make me cry..
Your whisper's like a G flat,
please hit it one more time

Just play to me,
and I will take my chords off,
so only single notes are left..

You see now etched on fragile staff
the simple music of my heart.

When you stop playing for a while,
let my silence grab your smile,

'Coz when the music stops,
your inner song I'd like to hear..
come closer, leave the notes,
and we would play by ear :)

P.S. staff - петолиние :D

Реших да напиша нещата, които искам да направя и след една година да ги прочета (ако дотогава дори и аз не съм спряла да посещавам тоя блог:P). Ta:
1. Ще търся истинските неща. Не искам просто приятели, просто забавни моменти, просто слънчеви дни. Искам искрени усмивки, смях от сърце и слънце, което да нося в себе си всеки ден.
2. Знам, че красотата е навсякъде. Дъждът е красив колкото слънцето. Няма да го забравям и ще покажа и на някой друг, поне един човек, колко красив е светът.
3. Ще направя нещо, което да направи близките ми хора щастливи(ако мога ще направя нещо и за всички останали). Ще им рисувам усмивчици, ще ги разсмивам, ще им посветя нещо или просто ще бъда там, когато имат нужда от мен.
4. Ще казвам на хората, че ги обичам, само ако съм сигурна, че това никога няма да се промени. Ще правя комплимент, само ако е от сърце. Ще позволя на всеки, който иска, да види в това сърце, но знам, че не всеки ще може. Надявам се поне един да успее.
5. Ще правя грешки. Причината - вече я казах в едно минало стихотворение 'над грешките изгражда всеки рая свой'
6. Да събера любимите си стихотворения и да ги подаря на майка ми. Тя разбра, че пиша, едва когато получих подобен подарък от най-добрия ми приятел.. доста глупаво от моя страна да се разкривам пред всички, но не и пред нея:( , имам нужда да поправя това.
7. Да изсвиря нещо пред хора (и изпея, hopefully).. това прозвуча малко аутсайдерски :Д .. истината е, че просто се притеснявам, а съм си обещала да се изправям пред страховете си (и тук имам предвид повече хора :П )
8. Да замина далеч от всичко, което познавам, поне за малко. Вероятно ще се чувствам като онези мишлета, пуснати отгоре в заплетен лабиринт, без да знаят как да намерят изхода.. но вярвам, че това ще ме направи по-силен човек, а и много повече. А може би насред всичко непознато ще се опитам да запазя единственото познато-себе си.

Това се сещам засега, но може да допълвам. А, също така искам да продължа да уча, работя, които са изключително важни неща, но не най-важните. Защото в края на деня те избледняват и се опитвам да заспя с мисълта за любим човек или приятел или спомена за нечий смях. И защото всички тези неща са постижими и зависят от нас, но всеки ден, в който отваряме очи и можем да се усмихнем на света, ни е подарен от някой друг... и ние трябва да оценяваме жеста :)

Всяка малка красота ме просълзява,
от всяка чужда рана ме боли,
Няма да се променя, обичай ме такава,
сълзите не забелязвай и не ме вини.

Не се разкривам никога изцяло,
но не се отказвай да се доближиш.
Дори когато черно с бяло се е сляло,
опитай вместо мене да ги различиш.

Бъди до мен каквото и да става,
И каквато и да съм...обичай ме такава.

Emotions sheltered in a smile
Eyes teared with beautiful regret
Excuses gathered in a pile
Love.. put on senseless bet.

My feet obey the daily pattern
My mind is looking for escape..
My hands have never been so stubborn,
intangible would not reshape!

Calm now and in a second restless,
uneasy soul would not be tamed..
So strong and in a minute helpless,
Proudness wouldn't stay ashamed.

За никого не плаках.
Никога за тях.
Тъжно се усмихвах,
после продължавах.
Да лъжеш любовта е грях.

Всичките забравих.
Сякаш никога до мен не са били.
Мечтите бързо си преправих.
И не повярвах колко ги боли.

И ми се иска някога да кажа
че и в тебе влюбена не бях.
Но истината няма да накажа.
Не беше никога един от тях.

I'll close my eyes and feel how time will slowly pass
some pain may find its way beside the smile
I'll breathe in silence, blur the shining glass
see the image of my day of trial..

First burning pain and then the silence..
All slowing down in magical relief.
Remember love, forgive the violence,
Relaxing body, beautiful and stiff.

I'm pressing eyes to make them close again..
Was all a dream..feels like I'm still obsessed..
Sense my hand burning, like still back then
A nightmare? Or some feelings unconfessed?

Силна съм, харесва ми да оцелявам,
боря се, но знам, ще победя,
Нагоре, без да се обръщам, продължавам,
трудно ще е, няма да се уморя.

Мразя чуждата тъга, затова прощавам,
мразя сълзите, затова се смея с глас.
Обичам на късмета да не се надявам,
обичам да не слушам слабото си 'аз'.

Красота ще сътворя, живота ще създавам,
Другите ако зарадвам, ще съм и герой,
Смисъл няма да осъждам и да назидавам,
Над грешките изгражда всеки рая свой.

Whenever you feel sad, I'd smile for you,
and hope you'll be infected from my joy,
Deeper may be hurting more than you do,
but your happiness..nobody can destroy!

For you, my friend, I'd whisper softly,
won't raise my voice so you sleep calm,
For it is you who takes away my lonely,
and remind me where I'm starting from.

I'll give you all, even when you ask for nothing..
Cause that is what the friends are for.
I will remind you how beautiful this life is,
And if you're feeling lost... I would unlock for you a secret door.

Love you.

Един спомен за него винаги ще остане. Спомням си как ме гледаше, когато беше влюбен в мен. Гледаше в очите ми и виждаше в душата ми. Като през кристално чиста стъклена витрина.. И беше единственият, който можеше да я види...Единственият, от когото тя не се страхуваше. Беше дръпнала всички завеси и седеше разголена и влюбена.. засмяна и опряла пръсти върху витрината, където бяха отпечатани неговите. От известно време се питам какво ли е да гледаш човека, с който искаш да прекараш живота си.. Веднъж май ме погледна така.. Но душата не се зарадва. След всяка лъжа тя беше спускала по една завеса зад стъклената витрина и стоеше свита в един ъгъл... В началото беше лесно, този поглед беше достатъчен, той я гледаше право в очите, а погледът казваше повече от думите.. После бяха думите.. много думи, все безсмислени, защото в погледа вече я нямаше любовта и думите бяха безсилни. После дойдоха и лъжите.. те искаха да строшат витрината и да пленят душата. Но душата може да обича, само когато е свободна и когато се разкрие сама. Окованата душа само страда и лъже себе си, за да я боли по-малко. Но тази душа беше силна..тя се заключи, дръпна всички щори и пердета, намери един безопасен ъгъл и се сви там. И когато един ден видя отново този поглед, тя не му повярва. Споменът е ясен, може би погледът е казвал истината, но душата никога повече не му отговори и не се показа пред него.
Сега душата седи строго облечена, гледайки света зад кристално излъсканата витрина с високо вдигната глава. Няма отпечатъци по стъклото..нито нейни, нито негови. Тя не се крие, целият свят може да я види, но вече никой не може да опре пръсти на стъклото, вече никой не може да я докосне...вече никой не може да я нарани. Тя гледо смело и решително.. вече никой не може да я нарани...Тя не се крие...Тя вече е празна.

Толкова е лесно да обичаш,
и толкова жестока любовта,
макар и жертва, пак да тичаш
и да преследваш сам стръвта..

Толкова е лесно да прегърнеш,
но трудно е след това да се сдържиш,
ответна ласка ако не получиш,
пак да се усмихнеш, вместо натъжиш.

И толкова е лесно да излъжеш,
но как самият ти лъжата да простиш?
Ако си честният, но все ти губиш,
би ли мамил, за да победиш?

If I spread my wings at last
if I fly away from you forever..
Would you have some glances of the past
Would you tremble at the thought of 'never'..

Would you miss at least a little bit,
and try to dial my unexisting number,
would you think of what it would be 'if..',
believing in, and praying for a wonder?

Or you'll just say that it was dead and gone,
and trace of me would only make it harder,
your heart is still as cold as stone,
and still a heart I never would be part of.

Причини хиляди ще има вечно,
ако трябва тях сама ще съчиня..
Ще се лъжа, че жестокото е нежно,
ще затворя пак очи и ще простя.

Отново ще боли, но искам да живея,
лъжите вече съчинил си сам,
а истината да науча аз не ще посмея,
ще си повярвам, че светът е ням.

Защото
виждам за миг в твоя поглед любов,
сигурна, че има я и във сърцето,
и забравям тогава, че бил си суров,
и усещам засмяна как докосвам небето..

...когато ти ме погледнеш с любов.

За никой пак светица да не бъда
и никой да не става пак за мене Бог,
смирено да не чакам аз безмилостна присъда,
и всичко мое да не давам във залог.

Да не бъда безметежна, безвъпросна,
и без причина своите грижи да множа,
да не съм отново истината вечно сложна,
прекланяща се пак пред нечия лъжа.

Вода да бъда и да черпя сили от дъжда,
Или пък сняг, щом искам, да се разтопя,
или пък огън, студа завинаги да изгоря,
или да бъда тебе и пред нищо да не се смиля.

Would you care if I neglect you?
Would you stare if I don't look?
Would you find in me perfection?
Would you get me off the hook?

Now if I told you I do care ..
Would you smile and walk away?
Did you know I also stare..
seeing you've decided not to stay.

Don't you give me and take nothing when you're leaving,
For nothing yours is mine to keep,
For nothing will be all but what you're giving..
Falling hurts the most when way is steep.

Indeed, you will be right in your decision,
don't let some feelings let you down,
For what is love but fake precision,
A king that rules without a crown.

I'll watch you close and I'll stay true,
Slip on purpose and fall instead of you,
I'd burn my love to keep you warm,
Cry a rain of tears if you wanna storm.

You'll gather smiles for when I'm blue,
go ahead, so if I stumble, I would fall on you,
You'll always say "I love you", not just "Me too",
and make of nothing our world for two.

I'll bury deep down all my sorrows,
So you don't have to see my cry,
I'll be the one who always follows,
We'll make success of every try:)

Does the Earth slow down its motion?
Or is it just you smiling back?
Dancing with the rhythm of emotion,
give me all that used to lack..

Words are now too precious to be wasted,
tell me only what will take me in,
show me how sweet kisses tasted,
and be sure that's the rightous kind of sin.

Teach me how to be that reckless,
or as calm as sleeping child,
be my shelter when i'm helpless,
and my soother when i'm wild.

Not an easy game to play,
when both of us could not obey..
Did we know it wouldn't last?
Relying on some feelings from the past..


To revive the passion, this was easy,
difficult was chasing what was missing,
souls too flexible and blindly fooled,
love stops gambling and the countdown's nulled..

Trembling slightly coz' I'm cold, not lonely,
for I got me again, truthfully and wholly,
Miss the sun, but not these nights of blues,
Found the answer after gathering all clues:)

Знаеш ли какво е да обичаш, да си влюбен,
света да виждаш отразен във нечий очи..
да чувстваш, че сънуваш ги, докато си буден,
във ден без тях да се разбиват хиляди мечти..

Знаеш ли какво е да си луд и неразумен,
да те преследва нечия усмивка и насън,
без нея да си вечно празен и изгубен,
заради нея да изгрява слънцето навън.


А знаеш ли какво е да се будиш
щастлив безкрайно, но за миг..
да бързаш незабавно да погубиш
съня красив, жив само в този стих.

Кратък миг, но сякаш всичко промени..
Просто те погледнах, ти не се смути..
Знай, че с дръзкия си поглед ме плени,
смел, но топъл, пълен със мечти.

Неволно ме докосна, сякаш на шега,
и засмя се ти, а аз без малко онемях,
Не пролича, гледах те аз също смело,
тръпката прикрих, но било е неумело.

Защото зная,че отново ще те видя,
без да пробвам нещо да прикрия,
ще се докоснем, този път нарочно,
нима да бъдеш влюбен е порочно?

Пристъпваш бавно, плахо се усмихваш,
но блясък вижда се в кафевите очи..
Приятелко, това ли е което искаш?
Блясък от сълзи там вечно да личи?

Не казвай пак, че вечно ще обичаш,
знаеш, аз не вярвам вече в любовта..
Не казвай, мразя като се заричаш,
че няма нищо друго важно на света..

Мислиш, че предателите все печелят,
че предадена си и че пак ще страдаш..
но нима те имат с кого да споделят,
и нима не знаят, че по-силен си, щом падаш..

Не ти ли липсва? Колко весели бяхме,
Сега шега да кажа аз не смея..
Още помня как бегрижно си мечтахме,
Иска ми се пак да те разсмея!

Напомни ми как говореше ми нежно,
Напомни ми как убиваше гнева..
Припомни ми, щеше ли да ме обичаш вечно?
Припомни ми, ти ли се сбогува пръв?

Покажи ми как отново да се вричам,
научи усмивката съня ми пак да сгрява...
Мислиш ли, че още те обичам?
Знаеш ли, че всеки спомен просълзява?

"Love... love is something else. It's the weather being good everyday, because wind and rain are just another kind of good weather. That's love."

думите разменях, без да виждам смисъл,
да се радвам имаше усмихната причина,
спря се тя при мен, целуна ме и си замина..

Стоях замислена и уморена,
понякога разсеяна или смутена,
влюбена или отричаща, непоколебима..
вечно благодарна, че те има.

Спомням си смеха ти неочакван,
зная и че моят никога така не бе звучал,
Спомням си копнежа в мен спотайван,
виждах те насън до мен заспал.

В паметта ми си картина ясна,
моментите пробягват в скорост бясна,
И дори умът ми мигове да заличава
сърцето oще помни каквото той забравя.

See you in the eyes of ordinary people,
feel you even if the eyes can't see,
standing on the smile of a child to heal,
making life as beautiful as it should always be..

Standing up, among the clouds,
meeting every day the moon,
looking up, everybody smiles,
hoping you're not gone too soon...

Wrap your golden hands around me,
touch me, watch me growing older,
love me when I'm strong and weak,
let me feel you on my shoulder.

Love you sun and thank you deeply
Light me now and kiss me sweetly:)

PS: This one is actually about the real sun..up in the sky:) love it:)))

Holding hands with sorrow,
we walked this memories' road
of their capture praying each tomorrow,
they are finally now locked.

Endless night but shining with emotion,
day has come to burn this one-way street,
promises not kept, so silence is devotion,
in which only loving souls could ever meet..

Following again the beat of life,
speeding pace to catch up time,
no point for the impossible to strive,
gotta switch again to joyful rhyme.

Tuning up my mood to suit the summer,
stratching hands to catch the friendly leaves,
people see in my eyes merry glamour,
through them my heart is smiling in beliefs..

There's something beautiful in our pain
Something tempting in the desert lane,
We may neglect it, but there's magic in the rain,
Isn't sometimes loneliness that make us bit more sane?

We may hate it but we always look for strain,
risking being free to feel our lover's chain,
Being satisfied if only someone over our feelings reign..
And after all, we're all the same
acting so intouchable and being so humane.

Stars will burst and split to laughter
Sun explodes into your eyes...
Ever thine or happy never after?
Sweet reward and still a bitter prise.


Never meant to have those feelings,
never saw your eyes on me...
Now for these I would be creeping,
looking through me, can't they see?

I don't believe it is the moon that fascinates you,
I don't believe it was those tempting words of sin...
Your lips - the only mine completely stick to,
still every kiss is like a gift I win.



And don't say that it will soon be over,
Don't wait too long to take your time...
I feel intoxicated and you have never been so sober,
Love you beautiful and free and I would never call you mine.

Racing cars and chasing clouds
hectic fast, all kinds of faces,
worried looks or gorgeous smiles,
holy memories etched on ordinary places..

Don't see it all, by you embraced,
at once all slowing down its daily pace,
Each time I look I stay amazed,
your love's for me and that the craze.

My skin is covered with your kisses,
that hand's still holding yours,
no piece of the puzzle misses,
your look is burried in my cores.

Touching stars with shining eyes,
drifting higher than the clouds,
she's lost is dreamy notion,
she's dipping in, she's diving in emotion

Smiling calmly while sleeping,
with soul relaxed and heart believing
bodyless and full of joy,
a victim of a love's amiable decoy

The moon seems truly full of hopes,
the night nobelly will lose its ropes,
the morning light reflected on his face,
the day expected in his warm embrace

and her nirvana will remain the truth
until he's t true to her in bad or good
let no doubts, her love he'll not deceive
living without him, this thought would she never perceive

by Eli & Rali

The day does not pretend to be nice anymore,
the night had fallen and no sun will shine.
Since you shut forever our door
and refused to be called ever "mine"

Not that 'yours' I was completely,
for I wanted but u never loved so sweetly,
and through the adoration u hurt my feelings,
saw in me perfection but now you only send nice greetings,
lacking love and kisses,
ending only with best wishes..

But are they "best" through your cold perceptions,
will they be "best", I lost directions,
should they be "best" when no love warms them,
they will be "best" in other life, with other's flame

Wishing you a life that treats you fair,
saving you from pain not subject to repair,
wishing you to stare in eyes full of glare,
for in my you'll always see the prayer

I'll pray for you to not go blind again
and feel the love that you chose to abstain

Life's a rollercoaster, and the higher you get the more beautiful it becomes. So get up & try to go higher and reach the sky:) Enjoy and be brave at its ups and downs, coz it will never change its ways for you:) All you can do is go with the flow, scream at the scary moments, then laugh when you see how stupid it was to be afraid, then cry if somebody hits u and u are hurt and then laugh again coz the pain felt on the ground with the tears. And then look at the others on the roller coaster, try to touch them and get closer to them, choose one and sit next to him/her to scream together at the ups and feel sick together at the downs. Share the good and the bad and if that one doesn't smile when u smile and doesn't cry when u cry..just change your sit :) After all, that's just a roller coaster, all u gotta do is enjoy:)))

Chances missed or words unspoken
wings unspread or faith's unlucky token,
stories still to tell, more laughts to share,
all over now, broken and beyond repair.

Blossoming without a color,
sweet honey lost its taste,
sky cloudless, filled with sorrow,
love gathered, what a waste!
A touch without emotion,
kiss fading in a while,
heart slowing down its motion,
remind me how to smile..

A ghost of smile, a lonely tear,
it's been a while, i'm not your dear,
Time passed, i saw no caution,
life recast, got heart at auction.

Love's got a silly mind and gorgeous body,
got an inside too deserted or too crowdy.
Fleeting fame, short-lasting glory..
But proud for life and never saying sorry.

I was...
Sleepless, tired and obssessed,
I was...
owned, consumed, possessed,
I am...
Stronger, smarter, no regrets,
You are...
my ex-love, ex-owner, my sunsets.
Felt that passion beyond reason,
sensed too much truth, no treason,
Saw bliss instead of unavoidable doom..
But I can smile again, can finally bloom.

Haunt of pain is deeply buried now,
voice of sorrow's took its final bow,
heart of ice has turned into an open blossom,
soul of quest has found its curing balsam.

Be my knight, I'll stay close to your sword,
be the light, in sun and starts in accord,
reveal to me pleasures unknown
I won't fight this temptation reborn.

Why do we expect a masterpiece to be so perfect
when it's created only by a man,
Why do we desire love that's worth it
couldn't it all be in vain?
If it was loanable, I'll give it all your love to borrow,
coz without it it's just tears and rain, and pain and sorrow.

A glimpse of happiness would make it's way
Would grow to light barely visible in the grey
Would then with subtle grace become a sunny ray
To blind with its shine at the end of the day:)
Shining bright, shining right...

To close my eyes tonight I'll need such strain
for I may never be awake again..
In the morning another one will take my place,
my old self just couldn't win the race.
It's always hard to outpace time
why would I think the trophy was mine?
I'll fall asleep but first I'll save today
Coz tomorrow she'll forget what I now say.

You pushed me away, as far as I can go,
you left me outside, can't find an open door,
you opened the cage, but put on a chain,
so here I stand - imprisoned in pain.

God, I thought a lot what I could write to you. I came up with different ideas, but they did not seem good enough for a uniqueness like yours:) So I would say just a short quote by a great man, which is simple enough and true enough.."There is flattery in friendship"...I'm flattered to be your friend:) And if being a smartly foolish dreamer is better than being a sceptic..thank you for making me a happy believer :) You can always make the world seem a more beautiful (and sometimes gourgeously funny place:) Thank you, K!
PS: btw it's Shakespeare...

As we are naturally born alone, not physically or emotionally bound to anyone, is that the desired state of being throughour our life? Is there really people who like to share every moment with someone and people who prefer to breathe without anyone else breathing closely.. Or there are just these who are used to the comfort of the serious relationship and these who are not afraid to take the risk to take delight in the 'uncomforatable' searching :) We convince ourselves that we should stay true to the one we love, but what if we miss the true love while struggling to stay true? I do not favor cheating and am at no means refering to it. I'm talking about leaving the safe shelter and heading to another direction, if you feel that's the right thing to do..There may not be someone at the end of that new road, but it will always be you all the way. Being free to make choices..being free to change..even though sometimes we feel like we do not have a choice, we even use this phrase more often than we think. The truth is, we're just stuck. Stuck in the traffic of life, but unlike the street jams, this one gives us a defined place in life and love, which is warm and cosy and permanent and easy to keep..but what if we do not feel ourselves there, if we are not happy? Isn't that like taking a wild animal at home against its will, making a little house for it with all convinieces you may find for an animal, with regular portions of food, with shelter and heat that animal can never enjoy outside..But the outside does not match the inside and you see your animal everyday staying beside the window, looking out there...because it takes for granted what we, humans, have forgotten..if you open the door it will rush out at an instant. It's you who have restrained his choice of being free. It does not even make the choice, because like everyone, is born free. And what about us? If we feel depressed, if we want more, will we rush out the door..I doubt it, this door may stay always open, it stays always open but we think long enough before we make even one step towards it.. And if we gain the courage to go out, we would finally feel that fresh breath of air we needed..and would finally be able to take this unknown rocky road, which we used to see only through the window, and which is somehow so beautiful and pleasant...Enjoy your journey!

I'm feeling kind of dizzy, not completely aware of what's happening around me, as if there is a lag or something..But instead of complaining, I decided to enjoy for a while this feeling. Because I've been tired of always being wide awake, analysing everything as if there are only causal relationships and no invisible powers of destiny.. I even feel ashamed when I say I believe in destiny, you cannot believe something or someone and not trust them. That is, we rarely relax and let the wind of life carry us, instead we act like we are in a statistics class - define variables, analyse variables, find probabilities, analyse them, reach a sensible conclusion and make decision appearing most appropriate taking all these in consideration blah blah. We are so used to this kind of rational and logical and grounded behaviour that we forget our instincts. Even love is an instinct, jealousy as well, and all we do is making completely logical and rational decision about our emotion. Isn't that insane? Have we become so analogical and analythical? Have we lost that animal, basic instinct that ignores the interaction between the emotions and the brain..or have we become so senseless that we need thousand visible, clear reasons to like someone, defined criteria, desirable qualities.. Why do these even mess with the work of the soul? And if we really want, how can we separate mind and emotion and put a line between them? Should we?

Let's take it there, where it all begins,
to pure love, forget all sins,
not take for granted what is blessed,
I walk on stars, by you obsessed.